Огледалната маска плува в бездънните плитчини
между сън,
действителност и подсъзнание, заливайки сетивата
на зрителя с изтънчени
визуални фантазии. В тяхната полуразбудена
призрачност живите актьори
приличат на рисувани, а измислените фантастични
същества сякаш са от
плът и кръв. Сценарият е дело на прочутия Нийл
Гайман, носител на
първата литературна награда връчена на комикс за
Пясъчния човек. На
свой ред, художникът Дейв Макийн, който е и
режисьор на целия филм,
създава свят, събуждащ асоциации с някои от
най-прочутите и
индивидуалистични изпълнения на филмовия
сюрреализъм. Но някак
смекчени и превърнати в дружелюбни видения.
Филмът не е просто измислена история, разказана
ефектно. Всеки негов
епизод е нещо като самостоятелна джазова
импровизация. Хелена (Стефани
Леонидас) е 15-годишно момиче, родено и израстнало
в пътуващия цирк
Кембъл, чийто собственици и менажери са
родителите й - Джоана (Джина
Макий) и Морис (Роб Брайдън). Хелена се бунтува
срещу скитническия
живот и обвинява майка си, че я е лишила от
нормалното детство на
другите деца. В един от поредните скандали,
дъщерята изкрещява, че е по-
добре майка й да умре. Още на вечерното
представление, жената припада
и в болницата се оказва, че я чака опасна операция.
През нощта Хелена
заспива, за да се събуди в един паралелен свят,
управляван от две
кралици - владетелката на Тъмната земя и Царицата
на Града на
светлината. "Бялата" царица е заспала в смъртен
сън и само Огледалната
маска може да я върне към живота и да възстанови
равновесието между
Мрака и Светлината. С помощта на своя гид
Валънтайн (Джейсън Бари)
Хелена ще се опита да намери маската, която е
магическата връзка между
приказната страна и реалния й живот.
Този филм съблазнява своя зрител и го приканва
към спокойно съзерцание.
В него гледането е бяла магия, фантазията е добра и
безгранична,
приказните същества напомнят нежните скулптурни
форми на Хенри Мур,
концентричните пространства на Макс Ешер,
летящите хора-ангели-животни
на Марк Шагал.